Fake ретро
Едно минало, което никога не е съществувало
Владислав Иванов
През последните няколко години наблюдавам засилваща се вълна от завръщащи се елементи от миналото (повечето от които, честно казано, се надявах да не видя никога повече) в много сфери от обкръжаващата ни действителност – като започнем от лъхащите на носталгия по социализЪма реклами на подозрителни кренвирши и колбаси, през продукти, изначално създадени да свирят на същата соцносталгична струна, и стигнем до цялостни интериори на модерни кафенета и барове. Каква е движещата сила зад тази вълна? Кое е яйцето, и кое кокошката в този конкретен случай? Дали актуалните нагласи в обществото създават пазарната ниша, или пошлите идеи на група рекламисти, опитващи се да сърфират по гребена на актуалната в цял свят „ретро“ вълна, провокират това развитие?
Най-вероятно истината е по средата.
Да започнем от хората, на които се базира „соцретро“ маркетинговата ниша, адресатите на цялата тази вълна. За мен лично те се делят на две групи: „стари“ и „млади“.
По-голямата компонента според мен са хората над 60 годишна възраст към момента. Най-добрите години на тази генерация са били през 70 и 80-те години на миналия век. Дали наистина те скърбят по социализма, или просто им липсва младостта? Дали не си казва думата естествената склонност да се забравя лошото, и от спомените да остават само най-ярките, най-хубавите моменти?
Наистина съм учуден как за 30 години всички забравиха, че в онези времена за кола се чакаше 10-15 години, за апартамент най-малко 20, и то ако имаш късмет и „връзки“. Как забравиха, че пътуването дори в „братските“ социалистически страни ставаше само след одобрение от партийната организация, парафирано и от вездесъщата ДС.
Ако тогава всичко е било толкова хубаво (ако вярваме на съвременната „пазарна“ пропаганда), и кварталните бакалии са пращяли от свръхкачествени стоки местно производство, тогава на какво се дължеше силното желание на много хора да пазаруват от Кореком? Не е лошо да си припомним и как се купуваха долари „на черно“ за по 4 лв. (3.50 ако си свой човек), при официален банков курс от 0.90 лв за 1 долар?
6000 лв. за „Лада“ (пак да припомня чакането от 10-15 години) бяха доста пари всъщност. За сравнение – учител започваше работа със заплата от 120 лв. бруто. Баща ми изплаща заема за колата поне 10 години. И още, и още – само този, който не иска, няма да си спомни всичките радости на социалистическия бит и култура.
По-малката, но по-уязвима компонента в тази според мен доста неприятна маркетингова заигравка са „младите“ – хора, които по чисто възрастова причина няма как да си спомнят седемдесетте или осемдесетте години. Хора, чиято представа за тези времена е повлияна от множество фактори (семейство, училище, среда) и в настоящия момент е подложена на сериозна атака. Страницата с миналото ни вместо да се чете се замазва и пренаписва. Не, няма нищо чаровно-носталгично в младите хора с тениски с петолъчки или с Че Гевара. Не, не е младежки наивитет, когато 20 годишни със сериозен глас заявяват „По байтошово време е имало ред“. А дали тези млади соцносталгици знаят смисъла на думите „дефицит“, „връзки“, „жителство“, на изразите „купонна система“, „пуснаха банани/маслини“, „редя се на опашка“, „ергенски данък“, „режим на тока“, „есенна/лятна бригада“ и много други. Дали биха могли да си представят, че беше забранено да слушаш парчетата на любимите ти групи, определяни като „западна и упадъчна музика“, под страх от наказание.
Изминалите 30 години не са били лесни за никого, и ми е наистина трудно да кажа нещо положително за управлението ни в момента. Следва обаче едно голямо „но“ – парламентарната демокрация към настоящия момент се е доказала като най-ефективната форма на обществено устройство, съответно заигравките с различни тоталитарни идеологии нямат шанс да донесат нещо позитивно за обществото.
Съзнателно или несъзнателно тези, които създават и промотират в обществото изначално фалшивия конструкт „щастливо минало“, се опитват да манипулират бъдещето ни като нация по методиката, позната ни от романа на Дж. Оруел „1984“: „Който контролира миналото, той контролира бъдещето“.