„Аз съм, защото ти си“
https://en.wikipedia.org/wiki/Ubuntu_philosophy
Цветозар Цачев
Двадесет и трети април 2020 г. е датата, на която много от нас отбелязаха Световния ден на книгата. За една специфична група хора той имаше особен заряд поради друга причина. На този ден Canonical Ltd.1. обявиха готовността на Ubuntu 20.04 LTS. Ubuntu е безплатна и отворена операционна система, базирана на Linux. И докато разпространението на Линукс базирани десктоп операционни системи е в рамките на непретенциозните 2%, при различните сървърни конфигурации то е над 90% . С пускането в циркулация на Ubuntu 20.04 LTS се налагат някои интересни тенденции, които могат да предскажат начина, по който ще се развива светът около нас в близкото бъдеще.
За да можем да обясним това обаче, трябва да представим кратка история, която определя контекста, в който се намираме в момента. Всеки човек днес има достъп до персонален компютър. Той работи благодарение на операционната система. Впечатлението, добро или лошо, за работата на конкретния компютър се получава основно от работата на операционната система. Тя обаче има и друга важна функция – определя начина, по който се обработва информацията, която предоставяме на компютъра. Повечето от вас са имали досег с Windows, по малка част с MAC OS, a още по-малка с някоя от актуалните “дистрибуции” на Linux.
Това обаче невинаги е било така. През 1991 г. светът на компютрите се състоял предимно от хора, професионално обработващи информация в някакъв контекст. Повечето от тях са правили това на компютър, задвижван от операционната система UNIX. За времето си тя е била забележетелно добре работеща и съдържаща в себе си почти целия набор от инструменти, нужни за ежедневната работа на тези хора. Unix е разработена от Bell Systems (1960). От тогава Bell Systems претърпяват поредица от корпоративни транзакции и в момента са част от AT&T Inc. (днешните собственици на bTV). Хората, работещи на тази операционна система, повечето тесни специалисти в своята област, намирали начини за подобряване на работата й в някакъв конкретен аспект и активно контактували с корпоративните собственици по тези въпроси. Тези начини на подобряване на работата обаче почти никога не били въведени от AT&T поради сложността и цената на последващата поддръжка. Цената на операционната система също не била за пренебрегване. Лицензът за Unix 1991 се продавал за около 1500$, което, коригирано според инфлацията, е около 2800 $ към днешна дата. Това притеснява сериозно определена група хора. Един от тях е Linus Torvalds. Той се заема да ‘клонира’ Unix по начин, който ще го освободи от лицензионна опека на АТ&T, и ще го направи достъпен за всеки. С това свое начинание Linus успява на практика да промени значението на думата “достъпен”, що се отнася до софтуер, и разширява значението й до “open source” – което в България се дефинира с термина “отворен код”. Операционната система, която той създава, е напълно достъпна за всеки заедно с техническата документация и кода във файловете. Всеки можел не само да я изтегли и да я ползва, но дори и да я промени по свое усмотрение стига да предостави резултата на всички останали по примера на Линус. Ентусиазмът на това сравнително затворено тогава общество е огромен и в резултат се появява “the open source community”, в което влизат всички споделящи идеите за достъпност на разработвания софтуер.
През следващите 20 години с различен интензитет се води необявена война межу двата лагера. Този на привържениците на “отворения софтуер” и този на различните юридически лица с финансов интерес, които виждат своя интерес в контрола върху притежаваната от тях технология.
Преди около 15 години става ясно, че хората, занимаващи се с отворен софтуер, могат да предоставят безплатно това, което са направили, за да събират малка такса от потребителите му, необходима за по-сложна техническа поддръжка в случаите, когато се налага. Това се оказва много изгодно финансово и за двете страни и предрешава съдбата на т. нар. “proprietary software” – обратното на “отворен код”. Така се раждат различните дистрибуции на Linux (каквато е и Ubuntu 20.04 LTS, с която започнахме тази статия), както и различни инструменти, постепенно изместващи вече наложените, които обаче не са достатъчно “достъпни”. Известни примери са: WordPress, PostgreSQL, Apache, PHP, Firefox и т. н., които заемат мястото на “proprietary” решения, чиито имена вече сравнително малко хора помнят.
Този процес е правилно забелязан и оценен от технологичните гиганти, разчитащи за печалбата си на “затворен софтуер”, и последните 10 години се забелязва активирането им в полето на “отворения код”. Така например Google стартират Chrome на 2-ри септември 2008 г. на основата на Chromium – неговата open source версия, и Android на 23-ти септември на основата на Linux. Малко по късно, но с амбиция да догонват, се включват Microsoft – които на 4 юни 2018 г. купуват github – най-голямата библиотека за проекти с отворен код. А през септември 2018 г. Oracle правят “почти” open source Java SDK (средата за разработка на голяма част от съвременните компютърни приложения) – както и инструментите към него.
Този процес продължава доста активно и в актуалната 20.04 Long Term Support версия на Убунту. Новата версия на Ubuntu стартира по-бързо от предходната. Има повече опции за персонализация. По-добре поддържа монитори с висока разделителна способност. Предоставя и опция “не безпокой”, която се включва и изключва лесно от менюто за нотификации. По-силно са поддържани и snap3 приложенията, които вече могат да бъдат търсени наравно с deb4 пакетите в официална софтуерна библиотека, съпътстваща операционната система при инсталация. Най-значимата иновация в новото Ubuntu идва и с вградена поддръжка на exFAT файлова система (повечето външни дискове, които ползваме, включвайки ги за USB порт на компютъра работят на нея), както и за ZFS файлова система, която е особено популярна при големите сървърни конфигурации. И двата примера са опит, в първия случай от Microsoft, а във втория от Oracle, да интегрират тяхна технология в продукт с отворен код, търсейки изглежда дългосрочните ефекти от това, а не непосредствената “бърза” печалба. По този начин те подлагат нещо доста фундаментално за техните екосистеми на естествения отбор и непредвидимото поведение на обществото в “open source” средите, като изглежда навлизат в непозната за модела им среда за монетизация и поддръжка. Имайки предвид, че Ubuntu e Linux дистрибуцията с най-голям пазарен дял над – 30% сред Linux Desktop конфигурациите и с около 13% дял сред Linux Server конфигурациите, по представянето на Ubuntu 20.04 LTS ще можем да отсъдим дали Microsoft и Oracle ще успеят по примера на Google да определят развитието на цял отрасъл от живота ни или просто ще продължат да опитват по друг начин.
Животът ни последните 10 години се промени драстично основно заради технологиите с отворен код. Вече не са нужни непосилни инвестиции, за да може една добра идея да се превърне в проект и почти за една нощ да стане част от ежедневието на огромно количество хора. Любопитството, стремежът към свобода и голяма доза безразсъдство са сред причините, довели ни дотук. Те са не по-малко важни от извървения път, и вярвам ще определят бъдещето ни не само в света на информационните технологии за години напред.
Може да изпробвате актуалната версия на Ubuntu на почти всяка конфигурация с поне 4 GB RAM. Ako в момента ползвате 18.04 версията, ще може да инсталирате 20.04 през програмата за автоматичен Update след юли 2020 г.
https://www.in2013dollars.com/us/inflation/1991?amount=1500