Интелигентно земеделие: Трихограма

Роман Рачков

Трихограми (Trichogrammatidae) е цяло семейство от паразитиращи насекоми (микро оси), които се хранят с яйцата на различни вредители по селскостопанските култури. Трихограмите са много малки, по размер не надвишават един милиметър, с леко закръглени върхове на предните крила, като задните са продълговати и тесни, кафеникави, жълти или сиви на цвят. 

Откривайки яйцеснасяне от вредителя (различни представители на сем. Lepidoptera), трихограмата снася едно или няколко свои яйца (зависи от размера на гостоприемника) във всяко едно яйце, което е намерила, и така докато привърши запасите си. Насекомото е много добре приспособено към условията на живот, при които се среща гостоприемникът му. Няколко часа след като трихограмата е снесла своето яйце от ембриона се изюпва паразитираща личинка, която веднага започва да се храни, унищожавайки гостоприемника си. Растежът и развитието на личинката продължават около две седмици, което зависи в голяма степен от външните климатични условия, като може да се разтегне до три седмици при ниски температури. 

Когато личинката завърши своето развитие, тя се превръща във възрастно насекомо, разкъсва обвивката на яйцето на гостоприемника и излита, за да даде живот на следващо поколение. Процентът на самките в популацията на трихограмите е много висок – достига до 75-90%, и женската веднага след чифтосването отново започва да търси яйца от гостоприемника-вредител, в които да снесе своите. Една женска през живота си снася до 80 яйца. Това не е толкова много, но имайки предвид, че в течение на вегетацията това се случва многократно, за един сезон могат да се родят до 10 поколения от трихограми.   

Интересът към използване на трихограмите в биологичната растителна защита и тяхното изкуствено размножаване с цел борба с вредителите в селското стопанство датира от началото на 20-ти век. Само за пример разселването на 1000 трихограми в една ябълкова градина може да намали популацията от ябълков плодов червей до три пъти.

Но най-голямо приложение в биологичната растителна защита трихограмата намира при борба с вредителите по царевицата – царевичен стъблопробивач (Ostrinia nubilalis) и памукова нощенка (Helicoverpa armigera).

Трихограмата заема 90% от модерната биологична растителна защита и то точно срещу тези два неприятеля.

Годишно с нея се третират стотици хиляди декари с царевица по света без използване на други химически средства. 

България като традиции не отстъпва в това отношение. До края на 90-те години на 20-ти век страната разполага с 8 лаборатории за производство на трихограма.

Кризата в българското земеделие преди приемането ни в ЕС унищожи това. Днес всяка година виждаме как пчелари в различни части на страната се оплакват, че вследствие на въздушни пръскания на посевите техните пчели умират.

Не е ли време да възстановим традициите си, стимулирайки отново употребата на доказано ефективна и напълно безопасна за хората и пчелите алтернатива, каквато е трихограмата?

А и Европа ясно заяви, че бъдещето ѝ е „зелената икономика“, неразделна част от която е и селското стопанство.