Честит празник на буквите!
Светлозар Влайков
Предстои ни да отбележим най-хубавия, най-българския празник – 24-ти май, Деня на българската азбука. Един от тези, празници, които не ни противопоставят, а ни обединяват.
Най-често казваме, че на този ден се прекланяме пред делото на светите братя Кирил и Методий. Като под „дело“ разбираме преди всичко създаването на азбуката. И затова акцентът пада именно върху това тяхно действие и само върху тях. Като че ли някак в сянка остава направеното от учениците им. А всъщност точно този титаничен труд коренно променя съдбата на нашата държава.
С това искам да кажа, че би било добре да се осветят тези два аспекта в делото им – защо светите братя създават азбуката и каква е ролята на учениците им в него.
За да оценим мащабите на дейността им, трябва да се опитаме да я поставим в контекста на времето, в което живеят. Ако искаме тази оценка да бъде обективна, тя трябва да бъде дадена именно в такъв контекст, а не от нашата съвременна гледна точка. Защото мисленето на хората от онази епоха е било различно. И тук на първо място трябва да подчертаем ролята на християнството като семантичен център на обществения живот – чрез съборността на Църквата. Всеки аспект от дейността на социума се е пречупвал през този център. Всичко се е обяснявало чрез него. Напр. понятието грамотност за средновековния човек е изпълнено с друго съдържание. Грамотен е този, който познава богослужебния текст и ред. Моралът е бил друг – безпрекословно следване на заветите на висшата духовна инстанция. Познанието за света се е осъществявало основно чрез библейския текст. А средновековният човек е бил запознат много по-добре със символиката на този текст, т.е. бил е по-грамотен от нас в това отношение.
Това би трябвало да е фонът, на който да рисуваме картината на стореното от св. братя и техните ученици.
Делото на Кирил и Методий е на пръв прочит клише, обща фраза, която употребяваме мимоходом, улисани в приготовленията за празника. Всъщност, ако се постараем да вникнем в нея, ще видим, че тя е изпълнена с твърде дълбоко съдържание. Думата дело в старобългарския език означава дейност, действие (като антоним на бездействие), труд.
Над какво всъщност са се потрудили светите братя, защо ги почитаме? Каква е ролята на техните ученици в този труд?
Семантичният център на празника е създаването на азбуката – обикновено начело на тържественото шествие е иконата, на която са изобразени св. братя, държащи текст, изписан със старобългарски букви.
Но аз съм убеден, че много хора биха се затруднили да отговорят на въпроса: “А защо създават азбуката?“ Всъщност в контекста, за който стана дума в началото, тя е само инструментът, с който трябва да сътворят своето произведение, само един детайл в огромното платно на тяхната дейност. Основният момент в това тяхно дело е мисията им в Моравия с цел апостолска проповед сред новопокръстените славяни, разпространяване на Словото Божие, на Божествената благодат. Затова те се възприемат и канонизират по-късно като равноапостоли – равни на апостолите Христови по значимост на делата си, извършени именно в прослава на Христовото учение. Като такива те са провъзгласени и за съпокровители на Европа от папа Иоан Павел ІІ. Християнството е ревелационистична религия – в основата й лежи свещен текст, чрез който тя се обяснява и разпространява – това е Библията. На базата на този текст са създадени и богослужебните книги – с тях се е извършвала литургията. Тези книги е трябвало да бъдат преведени на разбираем за славяните език. В случая – славянобългарския диалект, говорен в околностите на Солун, който двамата братя са владеели, защото са родени там. След огромен труд по напасването на един сакрален, семантично многослоен и със сериозно различаващ се синтаксис текст на гръцки език към този профанен диалект се появява една от основните богослужебни книги – изборното Евангелие. За да отговори на основната характеристика на оригиналния текст – сакралността, той трябва и като външно оформление да бъде такъв. Тази особеност на първата старобългарска азбука – глаголицата – веднага може да бъде разпозната в графичните елементи на нейните букви. Те се състоят от основните християнски символи: кръг, кръст, равнобедрен триъгълник.
Освен това, като отлични филолози, при създаването на азбуката Кирил и Методий съумяват да предадат и фонетичните особености на славянобългарския език – в гръцки напр. липсват звуците Ч и Ш и съответно буквите за тях. Може да се каже, че по-късно създадената графична система – кирилицата – е всъщност гръцка графика. Тя е заимствана от един от видовете византийско писмо.
Според мен употребата на две азбуки в средновековна България е функционално обусловена. Глаголицата като сакрална азбука се използва основно при превода и създаването на богослужебна литература. Кирилицата първоначално става предимно азбука на администрацията, заменя гръцкото писмо, което се е използвало в административната дейност, преди идването на кирилометодиевите ученици, затова е и почти гръцка.
Създаването на азбуката и преводът на богослужебните книги стават причина за появата и на книжовната форма на старобългарския език. Няма книжовен език без писменост. По това време – края на ІХ-Х в. – старобългарският е първият славянски език с книжовна форма.
Светите братя са и прекрасни преводачи – както видяхме, те успяват да преведат такъв многозначен, многослоен текст, какъвто е библейският, на един вулгарен език, в който по разбираеми причини липсват много от понятията, респ. и думите от християнската богословска и богослужебна терминология. Те правят това без робско следване на оригинала, показвайки творчески подход. Музикалността на словото в богослужебните текстове е предадена по блестящ начин. Затова преводът им остава образец във вековете и до наши дни.
Те са и творци-книжовници, автори на оригинални произведения в проза и поезия.
Освен това св. Кирил е преподавател по философия, учен – в процеса на богословските диспути, които води с представители на различните религии, разработва собствен научен подход – едновременно използване на библейски цитати и рационални доводи, както и цитати от свещените книги на опонента (Корана напр.). Светите братя са създатели на първата научна и философска терминология в славянската културна традиция.
Разбира се, те са и много добри богослови. В полемиките си със сарацини (араби), хазари (юдеи), с изповядващите триезичната догма те демонстрират познаване на библейския текст в детайли. Полемичният им стил не е сух, строго академичен, а жив, метафоричен, художествено-фигуративен.
Но един от най-важните аспекти на делото им е педагогическият. В Моравия те създават своя школа. В нея обучават ученици, които продължават делото им. Всъщност благодарение именно на тях ние днес помним св. св. Кирил и Методий.
След злощастния край на мисията в Моравия тези ученици се пръсват из различни страни. Някои от тях достигат и до България, където биват най-радушно посрещнати от княз Борис І Михаил. За него те са дар от Бога, защото ситуацията в държавата му по онова време е много сложна. Да, покръстването на представителите на различните етноси е събитие от изключителна важност за обединяването им в една народност, но то има и своите неблагоприятни последствия – налагането на чужд език в богослужението. А, както по-горе споменахме, Църквата е основен семантичен стожер на обществения живот. И овладяването й от представители на една чужда /често и враждебна/ държава е твърде притеснително, когато започва да се използва за политически цели. Администрацията и отпреди покръстването използва гръцкия език за своите нужди.
Спасението идва с учениците на светите братя, които донасят книгите на старобългарски език. Започналото мащабно строителство на църкви и манастири, съпроводено с изключително интензивна дейност по преписването и превеждането на богослужебните книги, необходими за тези храмове, дава силен тласък на българизацията на духовната сфера от обществения живот.
В това дело особено се отличават двама от тези ученици, които създават двете старобългарски книжовни школи: св. Климент Охридски – създател на Охридската книжовна школа и св. Наум – на Преславската. Княз Борис І Михаил създава условията за този духовен подем – най-добрите от обучаваните в школата ученици били освобождавани от всякакви данъци. Тук са обучени около 3 500 ученици. Неслучайно днес нашата църква има празник – Св. Седмочисленици, с който изразява благодарността си към това велико дело.
Без дейността на тези скромни и всеотдайни хора Златният век на старобългарската култура нямаше да го има. Всъщност именно те са творците, които го правят възможен.
Този културен разцвет е толкова значителен, че излиза извън границите на старобългарската държава и става основа за развитието на културата и на други славянски и неславянски православни народи.
Особено сериозно влияние той оказва върху развоя на културата най-напред на Киевска Рус чрез т.нар. Първо южнославянско влияние, когато тя се покръства и там пристигат богослужебните книги на старобългарски, а по-късно и на Московското княжество чрез Второто южнославянско влияние – когато там се разпространяват идеите на Търновската книжовна школа, придобили художествен израз в модерния за времето си литературен стил „плетение словес“.
Дори и в една неславянска държава, каквато е Влахо-Молдовското княжество, тази книжовна форма на старобългарския се употребява и като административен до края на ХVІІ в. и като богослужебен език до началото на ХХ в.
С други думи целият славянски православен свят дължи духовното си развитие на делото на светите братя.
И добре би било днес, гордеейки се, че сме наследници на светите братя и техните ученици, да не забравяме, че преклонението пред делото на тези велики люде трябва да се изразява не веднъж годишно, а ежедневно – чрез грамотното писане.