TAM, където…
Галин Попов е роден във Велико Търново през 1983г.
През 2012 г. регистрира организацията VT EVENTS, а няколко месеца по-късно с фанцузойката Виолет Берато отварят пространство за култура и социални инициативи „ТАМ”, където от седем години и половина се организират фотографски изложби, кино-фестивали, театрални постановки, пърформанси, дебати, дискусии, литературни четения и много музикални събития на артисти от страната и чужбина. През 2015 г. Галин участва в IVLP за Културен мениджмънт на Държавния департамент на САЩ. През 2016 г. завършва Културната академия на Göthe Institut. Същата година е един от финалистите в конкурса на Дарик радио „40 до 40”. През 2017-та завършва едногодишното си обучение в европейската програма ViabilityNet. В нея по покана на чешката фондация ”Nada Foundation” са избрани да участва 14 културни мениджъри от Централна и Източна Европа, a фокусът на програмата цели изграждането и развитието на локални общности през културни и социални инициативи. През 2019 г. работи като координатор на „Пловдив Каравана” – един от водещите проекти в програмата на Европейска столица на културата – Пловдив 2019.
ТАМ е повече от обикновен бар.
С времето той се превърна в един от най-позитивните примери в страната за пространство, което насърчава и дава сцена на множество иновативни и интересни проекти.
Когато се подготвях за интервюто, си зададох първо въпроса : Какво точно е ТАМ за мен? Но признавам не успях да формулирам коректен отговор. В моите представи ТАМ комбинира много неща, които текат паралелно, много човешки истории, енергия и постоянно променяща се обстановка. ТАМ е мястото, където всеки ще се чувства приласкан.
Ти си един от съоснователите на мястото, какво е ТАМ за теб?
В самото начало си го представях като мястото, в което ще мога да каня артистите, които харесвам, и да популяризирам изкуството им във Велико Търново. Много скоро след отварянето осъзнах, че дори и да прилича на хола ми вкъщи, всъщност ТАМ е публично пространство. Че както моите вкусове и препочитания, така и чуждите са еднакво важни и има смисъл да бъдат представени в него. Естествено от разбирането до прилагането на този модел на работа извървяхме дълъг път, но дори и към настоящия момент винаги може да се появят предизвикателства.
Ще дам пример със случка, която често разкавам. Преди известно време един човек дойде в бара и поиска да говори с мен. Каза, че с интерес следи програмата, харесва му, че е много разнообразна и понеже негов приятел музикант пристига скоро в България решил да попита дали не може да организираме един концерт заедно. Спомена, че музиката е доста специцифична, но все пак човекът свири на акустична китара. Аз не намерих за необходимо да разпитвам подробности. Говорихме си много приятно, уточнихме дата и той си замина. Седнах да проверя в интеренет информация за артиста, за да мога да пусна анонс, и с изненада открих, че специфичното за музиката му е, че е изключително религиозна. Оказа се, че той ще гостува на някаква малка независима църква в града. Без да се замисля защо, усетих, че това доста ме притеснява. В това време получих мейл от човека, с когото уговорихме събитието. В него той ми благодареше за съдействието, споделяше, че е много развълнуван от срещата ни и че е намерил в наше лице домакин. Затворих компютара, излизох и изпущих една цигара. Пълен с угризения му написах, че мисля да откажа провеждането на концерта в бара. За довод изтъкнах, че това е бар и не подхожда за църковни събирания. Той ми отговори веднага да не се притеснявам, защото изпълнителят ще пее освен църковна музика и кавъри на Кени Роджър, всички ще го оценят по достойнство и ще бъде прекрасна вечер! Не успях да намеря друго извинение и си казах: Добре, трудно ще измия срама от стореното, но очевидно ще трябва да има сектантско събиране. Имах сериозни притеснения, но и никакви разумни доводи, за да се отметна от ангажимента, който вече бях поел. Цяла седмица си мислех, че можеше да бъда по-внимателен, че винаги много говоря и не изслушвам хората, че, ако знаех по-навреме, щях да кажа, че датата е заета… хиляди възможности за отказ е имало в онзи момент на разговора. В деня на събитието предупреждавах наред, че в 8 ч. ще дойдат едни хора,че ще са малко различни, че всъщност са някакви сектанти… и фантазията работи ли работи. И същевременно се питах: Къде е проблемът? Какво точно може да се случи? Ще ми сменят вярата? Концертът ще ме докара до самоубийство? Спомням си всички страховити истории от 90-те и времето на сектите и хората, които уж под тяхно влияние, скачаха от терасите. Гостите започнаха да пристигат и ми беше колкото притеснено, толкова и смешно от всичко, за което си бях мислил. Познай какво се случи? Един прекрасен концерт. Цяла вечер имаше песни, танци, кавъри на Кени Роджер и тип коледни песни за рождението на Бог. И тогава бях много засрамен от себе си и същевременно много щаслив, че това се е случило.
Успях да разбера, че и аз, въпреки че се имам за широко скроен човек, имам стереотипи, а пък от друга страна се радвах, че не отмених събитието и се запознах с тези „чужди” за мен хора и изживяхме заедно този магически концерт.
И ако трябва да обобщя : За мен ТАМ е място, в което намирам предизвикателството да общувам свободно с много и различни хора, а също място, в което научавам много за себе си, в съвсем обикновени моменти, като този, в който съм излязъл да пуша цигара в чудене какво да отговоря на нечий мейл.
Какво стимулира свободата на общуване в бара и какво промениха месеците на социална изолация?
Както за вербалното общуване, така и за танците по партитата е много важна музиката, силата на звука и светлината, и разбира се винаги има нужда и от няколко бирички.
Лично на мен месеците на социална изолация ми се отразиха много добре. Повечето хора, с които се чувах и си пишех, споделяха същото.
Надявам се скоро обстановката да се успокои и да може свободно да се съберем всички заедно.
Най-вече защото имам невероятен нов плейлист!
Какъв е спектърът от събития, които се провеждат в ТАМ?
Целият спектър на дъгата.
Живеем във времена, в които хората създават своя индивидуална култура. Интернет предлага неизчерпаеми възможности да откриваме и комбинираме по безброй начини нова информация. От години свободно пътуваме и изследваме непознати места. С програмата на ТАМ винаги сме се опитвали да пресъздаваме пъстротата на съвремието. Да не се затваряме в определени жанрове и форми. Опитваме се да избягваме поучителния тон и налагането на определени разбирания.
Имаме удоволствието да работим с артисти, които с много любов и ентусиазъм понякога изминават хиляди километри, за да дойдат и да представят работата си във Велико Търново. И това е може би най-високата оценка за труда ни и ни кара да вярваме, че има смисъл да продължаваме да го правим.
Имате смесен модел на финансиране. Освен продажбата на храна и напитки и входни такси за някои от събитията от две години развивате и Patreon страница. Колко важно се оказа това в настоящия момент, в който реално заведението не може да генерира приходи?
Семейството на ТАМ нарасна много с годините. Катеорично нашият екип не би могъл да се справи финансово със създалата се стуация – ако нямахме подкрепата на на нашите патрони, нямаше да можем да подържаме базата. Това, което също е много важно, е моралната подкрепа, която получаваме . Зарежда ни това, че въпреки трудностите, пред които всеки един от нас е изправен, хората мислят за ТАМ, отделят от личните си средства и енергията наравно с нас, за да запазят мястото. Чуствам се наистина благодарен, че мога да бъда част от такъв екип.
Много хора ми звъннаха да попитат какво се случва с мястото, дали имаме нужда от помощ. Давайки си сметка, че създалата се ситуация е предизвикателство за всички, решихме по време на извънредното положение да не публикуваме допълнителни апели за подкрепа в социалните мрежи. Въпреки това имаше хора, които сами са потърсили акаунта ни и се абонираха. Част от хората, които вече ни подкрепят, си увеличиха месечните вноски. Това е нещо, което е над събраната сума.
Това е любов – най-важният ресурс, който ни помага да продължим напред.
Как дойде идеята да започнете да се финансирате през т. нар. Crowdsoursing. И по-интересно ми е каква е формулата този сравнително нов за България модел да се реализира успешно във Велико Търново?
През 2017 участвах в едногодишна обучителна програма за изграждане на общности. Името и е ViabilityNet и беше организирана от чешката фондация Via Nada Fonfation. Там научих едни от най-вълнуващите уроци в живота си. Трябва да вярваме в хората около нас и да им оставяме въможности за поемане на отговорност. Разбира се, когато работиш усилено, възприемаш работата си като изключително лична. И e голямо предизвикателството да пуснeш контрола и да оставиш възможност на други да се припознаят и да я развиват. Колкото и да е труден, този момент е неизбежен. Разбира се, ако това е търсеният резултат. Ние имаме страхове, че ще бъдем разочаровани, и тези страхове ни пречат. Освен опцията всеки да може да съфинансира ТАМ от миналата година дяловете на дружеството са разделени поравно между всички работещи в екипа. По този начин имаме една хоризонтална структура, в която решаваме всичко заедно и разпределяме задачите помежду си. Няма шефове, всички работим наравно, за да получим заплатите си. Прекрасен модел! Препоръчвам го на всички.
Мислиш ли, че това е добър модел за развиването на иновативни проекти в сферата на културата?
Общата екипна работа е полезна за много сфери.
Освен ТАМ нашият екип има опит и с много други успешни инициативи в сферата на културата, които са резултат на обща работа.
Използвам случая, за да издам една тайна – скоро в Търново ще бъде представен първият брой на списанието CUT| КЪТ – зина за култура и изкуство, който ще излиза периодично. Той също е замислен като общностен проект. Ядрото на екипа са три много дейни момичета – Деница Милушева, Весислава Желева и Милена Симеонова.
Друг добър пример , който мога да споделя, е кампанията на Весислава Желева. Тя стартира фонд за подкрепа на крайно нуждаещи се български артисти, засегнати от извънредните мерки. Кампанията е много интересна, етична и успешна. Досега са събрани около 2000 паунда, които ще се раздадат под формата на стипендии на българските артисти.
Лично аз от години предпочитам да влагам парите си в проекти, които подобряват средата на живот пред купуването на вещи, които само запълват пространството вкъщи. Обичам да чета статии в свободни медии, за които съм си направил платен абонамент, да гледам спектакли на театрални компанни, които подкрепям ежемесечно.
Последното нещо, с което се сдобих, е новият албум на Стругаре, който също се рализира благодарение на краудфъндинг кампания.
Имаш ли съмнения, че ТАМ може да не успее да се справи с кризата, предизвикана от пандемията?
Предполагам, че за да има ефект от работата ни, ще трябва да направим определени промени. Към момента все още ми е трудно да кажа какви. Пред нас е летният сезон, в който ТАМ така или иначе не работи. До септември нещата ще са претърпели развитие и ситуацията ще е още по-различна, надявам се да е и по-ясна. Да сме преминали кризата.
Минаваме през период, който ще промени всички. Надявам се да намерим решения. На този етап се моля да бъдем достатачно сетивни и разумни, за да може да си дадем трезва равносметка за предизвикателствта, с които трябва да се справяме. Търсенето на решения ще е на следващ етап.
Как си представяш бъдещето?
Представям си го светло и задвижено от някоя нова утопия.