БЛИЗЪК ПРОЧИТ със Симеон Аспарухов

1. Как би представил/а сам/а себе си и как те представят другите?

Позитивен и добронамерен. Такъв съм аз, така говорят и другите за мен.

2. Кои теми са твои и защо?

Вълнувам се от социума най-вече. От човека в обществото, от поведението на единицата в групата, от отчуждението, недоверието, самотността. И обратното. Интересно ми е да наблюдавам различността у всеки човек и да се опитвам да я разбирам, описвайки я. Темата за любовта е неизбежна, затова не започнах първо с нея.

3. Между кои две книги би искал/а да стои твоята на витрината в книжарницата?

Никога не съм мислил по този въпрос. Може би между Уитман и Превер би било много, много силно вълнението ми, но не съм толкова самонадеян тип. Не е важно между кои книги ще съм, а в чии мисли ще остана. 

4. Какъв е идеалният читател на твоята книга?

Ако е читател, той вече е идеален.

5. Какво не може да си позволи пишещият? Защо?

Да излъже с думите си. Пишещият трябва да е честен човек преди всичко, а не да създава измислена представа за себе си, прикривайки се зад думи, които не са негови.

6. Изчерпаният тираж или една бройка в библиотеката?

Радвам се искрено, когато видя своя книга в библиотеката на някого. Това сгрява много повече, отколкото статистиката. 

7. Има ли живи класици? Как да ги разпознаем?

Трудно е да определим кой е класик и кой не. На мен ми е трудно. Мисля, че това не е наша работа. Настоящето е за да го изживяваме. Поколенията след нас ще разпознаят тези хора, така както нас ни вълнуват големите автори от миналото.

8. Какво трябва да се случи на българската литература и защо да я четем?

В литературата ни има изключителни примери за добро писане. Чета много съвременни автори и съм възхитен от мисълта, изказа и перото им. За да продължаваме с добри темпове е добре да подкрепяме нашите книги, нашия език, нашите истории. 

9. Кои петима автори те формираха?

Мога да посоча петима, които много харесвам, но не мога да ги отлича като свои ментори – Ерик-Еманюел Шмит, Карл Густав Юнг, О’Хенри, Удхаус, Стивън Кинг. Предполагам, че всеки един автор, до който съм се докосвал през годините е оставил нещо много ценно – любовта към четенето. Писането дойде по-късно, вероятно за да успея да разговарям с повече хора едновременно. 

10. Какво четеш иначе?

Най-много българска поезия и приказки. От преводната литература чета много разкази и философия.