БЛИЗЪК ПРОЧИТ с Ренета Бакалова

1. Как би представил/а сам/а себе си и как те представят другите?

Не обичам да говоря за себе си, затова предпочитам да оставя текстовете си да ме представят. Що се отнася до другите – има различни интерпретации.

2. Кои теми са твои и защо?

Нямам любима тема, а по-скоро се вълнувам от различни неща в различните етапи от живота си. За мен по-скоро е важно текстовете да не казват всичко директно и наготово. В този ред на мисли държа на митологемите, които създават връзки с историята и богатството на езика.

3. Между кои две книги би искал/а да стои твоята на витрината в книжарницата?

Не защото по някакъв начин се сравнявам с тях, а защото би ми било най-уютно сред любими книги, които винаги са ме вдъхновявали, бих казала, че това са „Игра на дама“ на Кортасар и „Хирошима, моя любов“ на Дюрас.

4. Какъв е идеалният читател на твоята книга?

Идеалният читател е онзи, който би избрал книгата заради заглавието или заради изречение, което го е заинтригувало, отваряйки на случайна страница, а не защото книгата е била отпред на витрината, или има красива корица.

5. Какво не може да си позволи пишещият? Защо?

Според мен пишещият може и трябва да си позволи всичко, защото не бива да се поставят граници на въображението. От друга страна, обаче не бива да се самозабравя, защото това погубва таланта.

6. Изчерпаният тираж или една бройка в библиотеката?

Винаги съм вярвала и вярвам, че качеството е по-важно от количеството. Особено когато става дума за поезия, защото тя така или иначе има ограничена читателска публика.

7. Има ли живи класици? Как да ги разпознаем?

Има и за мен това са онези автори, които се осмеляват да пишат за неудобни теми, като Тони Морисън например, или такива, които имат свой автентичен и разпознаваем изказ.

8. Какво трябва да се случи на българската литература и защо да я четем?

Тъй като у нас литературната сцена е много малка, имаме крещяща нужда от повече искреност и обективна критика, а не от дежурно потупване по рамото, защото така се размиват критериите за наистина качествена литература. А си заслужава да я четем, защото освен че можем да открием стойностни съвременни автори, ще се случи раздвижване, което вярвам, ще накара пишещите да бъдат по-взискателни към самите себе си.

9. Кои петима автори те формираха?

Освен любимите ми писатели, много важни за писането ми са и някои от философите, с които съм се занимавала, затова освен Рилке, Хемингуей и Бекет, бих казала още Киркегор и Ролан Барт.

10. Какво четеш иначе?

Не мога да се огранича в нещо конкретно, за това бих казала, че за мен е много важно да чета както художествена, така и нехудожествена литература. Но това, без което наистина не мога, е поезията. А в последните години все по-често се очаровам от драматургични текстове, като това се случи най-вече заради Елфриде Йелинек.