БЛИЗЪК ПРОЧИТ с Цветозар Цаков

1. Как би представил/а сам/а себе си и как те представят другите?

Бих казал – търсещ човек. Приятелите ми вероятно биха ме окачествили като блейка, приятно разсеян, вечно забравил да си изтегли пари, когато ходим на кръчма. И неспасяем идеалист, може би. И аз бих се съгласил с тях, защото иначе няма да ми платят бирата.

2. Кои теми са твои и защо?

Времето. Най-вече времето, защото то съдържа всички останали теми. Приятелството, музиката, сладката тъга на живота, смешното в абсурдната глупост на света. Адски обичам абсурда като изразно средство, защото самият човек е абсурдно творение.

3. Между кои две книги би искал/а да стои твоята на витрината в книжарницата?

Между последната книга на Вонегът и първата книга на новия ми любим автор, който все още не съм открил.

4. Какъв е идеалният читател на твоята книга?

Мечтателят с чувство за хумор, който не се страхува да тича срещу стени.

5. Какво не може да си позволи пишещият? Защо?

Не може да си позволи да подценява читателите си. Защото те втори път няма да му го позволят.

6. Изчерпаният тираж или една бройка в библиотеката?

Ако е една бройка в някоя бъдеща Александрийска библиотека – то определено това ☺ Иначе, предпочитам десет похабени от четене книги в библиотеките на десет човека, които моите истории са докоснали някъде много навътре, пред тираж, изчерпан от чисто любопитство или добър маркетинг и после забравен.

7. Има ли живи класици? Как да ги разпознаем?

Има, но няма нужда да ги разпознаваме, защото те са класици само за онези, които четат по задължение. Аз не обичам термина „класици“ – тежи ми на езика и твърде много ми звучи като „класация“. Литературата не е състезание и в нея не се раздават медали. Макар да съществуват какви ли не литературни награди, те са само наужким. Класик е оня, който класно е успял да те накара да му вярваш.

8. Какво трябва да се случи на българската литература и защо да я четем?

Малко повече уважение трябва да ѝ се случи – както отвън, така и отвътре, в самата нея. Страхотно би било и ако се появят повече преводачи, които да ѝ дават живот на повече езици, но това с малки езици и пазари като нашия винаги е трудно. Трябва да я четем, за да ѝ покажем, че от нея има смисъл. Иначе, тя е достатъчно витална – дори и сред цялата графоманска експанзия на модерните времена, стойностните неща винаги се открояват ярко и надрастват бурените с лекота.

9. Кои петима автори те формираха?

Вонегът е единственият лесен отговор. После, да кажем: Вежинов, Хармс, Селинджър, може би Господинов в някаква степен на по-късен етап, харесах фрагментарността му и вероятно съм си чопнал малко от нея.

10. Какво четеш иначе?

Най-разнообразни неща, но не прекалено разнообразни. Безжанровата литература е силно застъпена в читателските ми навици, но понякога с кеф прочитам и някоя дистопия (Оруел, Замятин, Хъксли, Стругацки, Бърджес…) или някой по-философски сай-фай (Бредбъри, Азимов, Уелс…).

Обожавам есеистично-меланхоличното писане на Георги Данаилов, „Лавина“ на Блага Димитрова вероятно е най-любимата ми родна книга изобщо – толкова много поезия има в тази проза, че чак кърви. Следя младите български автори с интерес и си харесвам немалко от тях, напоследък прочетох една камара книги с нови родни разказвачи. А в поезията пък излизат толкова невероятно силни неща от драстично млади автори, че не ми се говори – нещо сякаш се е отпушило някъде и тапата е изчезнала. Голям кеф. 

Откритието ми за тази година се нарича Гайто Газданов, руски емигрант в Париж от началото на 20-и век, който има и едногодишен престой в Шумен, великолепен писател.
Благодарение на Даря Хараланова и издателството ѝ „Аквариус“.
 
Иначе, бих искал да засиля фокуса върху съвременната балканска литература, която е страхотно разнообразна и много интересна. Босненецът Джевад Карахасан и хърватинът Анте Томич са ми особено любими, а скоро предстои да излезе в частично мой превод един напълно непознат у нас, но прекрасен млад поет от Босна – Драшко Сикимич. Не го пропускайте.