БЛИЗЪК ПРОЧИТ с Гергана Панчева

1. Как би представил/а сам/а себе си и как те представят другите?

Представям се на хората като преводач, редактор, поет, пътешественик и изследовател на места и думи. От близо година и половина съм и родител. Другите ме представят като взискателен, но сърдечен или пък шарен и приказлив човек. Напоследък все по-самовглъбен. Надявам се с годините да не съм изгубила иронията към себе си и околния свят.

2. Кои теми са твои и защо?

Темите, които винаги са вълнували поезията. Болка, смърт, любов, предателство. Градът беше много важен за моята поезия преди години. Теми като красотата в дребните детайли и спонтанните случки. Нещата, които могат да те развълнуват дълбоко в нещо незначително и ежедневно, но мисля, че засягам и глобални теми. Бягам от социалната ангажираност и справедливостта, които вълнуват политиката в днешния ден. Не искам да шокирам читателите или да ги отвращавам. Не търся скандал или внимание чрез арогантност. В писането си гледам навътре – струва ми се, че такъв поглед отвежда по многобройни пътища.

3. Между кои две книги би искал/а да стои твоята на витрината в книжарницата?

Това е много сложен въпрос. „Краткият чуден живот на Оскар Уао“ на Джуно Диас и „Изведнъж на вратата се чука“ на Етгар Керет. Но това би била една доста странна и нелогично подредена витрина. Може би около „Превъртане на световете“ на Георги Рупчев и някоя от стихосбирките на Биньо Иванов. Трудно ми е да си представя идеалната витрина и своята книга на нея. Преди време позната ми разказа как в една бургаска книжарница консултантите не успявали да открият моята стихосбирка. След дълго търсене се оказало, че тя се намира в секция „Фолклор“. Може би книгите сами трябва да намират своите непредвидими и странни места.

4. Какъв е идеалният читател на твоята книга?

Всеки читател е идеален. Хубаво е читателят да е непредубеден.

5. Какво не може да си позволи пишещият? Защо?

Да се самозабрави и да загуби самокритичността си.

6. Изчерпаният тираж или една бройка в библиотеката?

Без колебание една бройка в библиотеката. 

7. Има ли живи класици? Как да ги разпознаем?

По това, че имат бройки в библиотеката. Изчерпаният тираж е нещо много относително и преходно.

8. Какво трябва да се случи на българската литература и защо да я четем?

Да има отличаващи се гласове. Българската литература може много и има какво да даде на публиката си. Трябва да бъде смела, но и зряла. Експериментираща и без заръжки, но и обмислена и с внимание към детайлите. 

9. Кои петима автори те формираха?

Т. С. Елиът, Уилям Бътлър Йейтс, Езра Паунд, Робърт Бърнс, Дилън Томас, Надежда Радулова, Кристин Димитрова, Никола Петров. Май станаха повече от 5. Неизбежно е.

10. Какво четеш иначе?

Чета много съвременна българска поезия. Намирам радост в литературата на западноевропейския модернизъм. Иначе се старая да следя съвременната проза, която се превежда и издава всяка година у нас от професионален преводачески и филологически интерес. В момента все още чета „Не са чудовища“ на Никола Петров, „Годината на Маймуната“ на Пати Смит, както и „Писмо до дъщеря ми“ на Мая Анджелоу. Напоследък все по-трудно се вглъбявам в прозата, явно мисленето ми е все по-фрагментарно и бързо иска да излезе на нов ред. Все по-често чета на глас „Работна мецана“ и „Грузулак“ на Джулия Доналдсън.