В намиране на архитектурните съкровища на българските села
Интервю
Чрез проектa “Архитектурното наследство на българските села – елементи, стил и похвати” архитектите Елена Стойчева и Надежда Сучева, и операторът Десислава Тодорова в партньорство със сдружение “Фабрика за идеи” и сдружение „Мещра“ търсят любопитните истории на българските села, разказани чрез архитектурно изследване населени места в три български области. Притихналите сгради, често лишени от обитатели, носят истории, които да разкажат на следващите поколения за едно отминало време. Архитектурата им носи пищните следи на активен културен и общностен живот, на стремеж към красота в по-природосъобразна среда. Прекрасна част са от историята и културното наследство на България, която авторите на проекта вярват, че е важно да опазим, за да им намерим ново място в културната си идентичност като нация.
Малко изследвано е наследството в селата от периода на 20-те и 30-те години, стил класицизъм или сецесион, и 60-те и 70-те години.
Част от проекта включва и някои от великотърновските села. Свързахме с архитект Надежда Сучева и архитект Радомир Данков, за да ни разкажат какви архитектурни съкровища откриха – с какво са специални и какво знание, което е важно да остане във времето, ни дават.
Аторите на проекта за заснели процеса на търсене и откриване на малкопознатите архитектурни съкровища на българските села под формата на епизоди от документален филм. Който можете да гледате тук: https://www.youtube.com/watch?v=RrrpRFFjL0U&list=PLWPmqgE_z2EunN1QZ9hLZq-xfcVIqjapR
Повече информация за проекта можете да откриете тук: http://ruralheritage.bg/?
арх. Надежда Сучева е родена в Благоевград. Завършила е Архитектура в УАСГ и има собствено студио за архитектура и вътрешен дизайн. Част е от основателите на гражданската група „Термално – нормално”, която прави застъпнически кампании за опазването на термалното богатство на България.
арх. Радомир Данков е роден във Велико Търново. Завършва архитектура в УАСГ в катедра „Теория и история на архитектурата“ . Специализира „Опазване на недвижимото културно наследство“ в Българска академия на науките, както и в съвместен курс между НИНКН, България и École de Chaillo, Paris. През 2014г. основава студио “ЗАДРУГА“ , което освен с общо проектиране, развива специфична дейност и в Опазване на архитектурното наследство. Автор е на няколко архивни изследвания свързани с историята на урбанизма и архитектурата на Велико Търново.
Разкажете ни повече за проекта Архитектурни съкровища. Как се зароди идеята?
НС: Идеята не се породи внезапно, а някак си се разви постепенно и естествено, след като с Елена открихме взаимния си интерес към селата и техните архитектурни потайности.
Така решихме заедно да участваме в една доброволческа акция – „С ръце за село” на „ Резиденция Баба” в село Климент. Беше точно около рождението на Васил Левски. Аранжирахме и почиствахме техния малък етнографски музей, настанен в бившия „НАРМАГ”, ходихме на гости на някои местни баби, имаше празник в тяхното читалище, посветен на Левски. После бяхме и в Карлово, за да присъстваме на зарята и честванията. С толкова патриотизъм и родолюбие ме изпълниха тези дни… беше чудесно!
Селата са пълни с история и ценни уроци. Не само етнографски, но и архитектурни. Пожелахме си да пътуваме повече из селата и да документираме видяното. Една година по-късно имаше чудесна възможност чрез Национален фонд „Култура” да сбъднем тази идея и без колебание кандидатствахме с нашия проект.
Междувременно не спирахме да обикаляме близки и далечни села и да потвърждаваме пред себе си, че определено сме на прав път с тази идея. Има толкова прекрасни места и интересни сгради из селата – как да не ви ги покажем!
Кои великотъновски села посетихте и какво ви привлече точно в тях?
НС: Посетихме Къпиново и Пчелище, както и Килифарево, който се оказа малък град, не село.
Това, което ни впечатли, са красивите фасади на къщите и обществените сгради, като ние кръстихме стила им „Селски сецесион” поради богатата и разнообразна гипсова декорация и това, че повечето са строени през 10-те и 30-те години на миналия век. Открихме, че декорацията и нейната стилистика са привнесени от гурбетчиите, живели по тези населени места.
Снимки: Екстериор на някои от изследваните къщи в село Пчелище
В какъв исторически период са били построени сградите, които изследвахте в проекта?
РД: Повечето къщи, документирани в проекта (особено около Велико Търново), са построени в първата половина на 20 век, най- вече в периода между двете Световни войни. Има и примери от около 1910 година, което пък е преди Балканските войни. Абсолютният рекордьор по брой впечатляващи сгради обаче е 1923 година, вероятно като началото на кратък, бурен, но относително мирен период на подем в историята на Третото Българско царство.
Разкажете ни какво научихте за хората от това време и какъв отпечатък са оставили битът, културата и личните преживявания на собствениците в строитеслтвото на къщите?
НС: Това, което научихме, е ,че основният поминък е бил гурбетчийството – много млади мъже са прекарвали по половин година в странство, работейки като овощари и градинари. Завъщали се по родните си места, забогатели не само финансово, но и културно. Натрупали били не само спестявания, с които построили този нов тип къщи, но и впечатления от чуждия бит и култура, от видяната архитектура, устройстово и декорация на сградите, и привнесли тази стилистика и в своите родни домове.
Снимки: Интериор от къщи в село Пчелище
Каква част от построените през този период къщи са останали до днес?
НС: Не може да кажем точно, тъй като за пръв път посещаваме тези села. Има доста изоставени сгради, други са реставрирани от новите си собственици англичани, които са запазили оригиналната фасадна декорация, а пък трети са ремонтирани до неузнаваемост – няма и спомен от оригиналната фасада и интериор.
Има ли специфика на архутектурата на великотърновските села, които изследвахте, която да ги отличава от останалите населени места, които изследвахте?
НС: Бих обобщила ситуацията така – има, но има и прилики с къщи от други села от този период. Например, в една къща във Видинско открихме същите рисунки с шаблони по стените в интериора, както при една от Къпиново. Освен това в селата се намират и къщи изключения, които пък имат много малко общо с останалите къщи от селото и също са много ценни и интересни екземпляри.
Така че този стил и влияние са си „пътували” из селата и градовете по това време и според собственика на къщата – неговия социален статус, чуждестранен „опит” и финансово положение, – както, естествено, и в зависимост от опита и способностите на местните строители и занаятчии, е добивал различен израз в построената къща.
Какво е влиянието на установения след 1945 комунистически режим върху архитектурата и строителството от буржоазна България?
НС: Може да се досетите какво става с по-заможните жители на селата и градовете, съответно и с тяхната имуществена собственост, „бизнес” и пътувания в странство. Този стил замира. Намерихме две къщи в този регион с централно разположен герб на 2 короновани лъвчета на фасадата – предполагаме, символи на царския режим. И двете са строени 1910-1912 г., но за сметка на това и двете бяха много добре съхранени и потомците им все още се грижеха за тях.
Има ли специфична характеристика на българската архитектура от началото на 20ти век? Как бихте описали прехода от възрожденската архитектура към архитектурата на началото на 20ти век?
РД: Това е изключително шрока като поле за изследване тема, и по–скоро процес, за да бъде кратко обобщен.
Също трябва да отбележим съществената разлика между големите градове, където работят български и европейски архитекти с академично образование, и по – малките градове и села.
Там често се изпълняват типови и вече отработени като планова схема проекти, като характерът по–често е придаван от самия собственик или майсторите строители.
Разбира се, има и уникални сгради, гениално адаптирани към „духа на мястото“. Ако говорим за образа на къщите по селата – те следват общите тенденции на еклектиката от това време. В традиционните къщи се интегрира ордера на неоренесанса, заемайки елементи от барока, след това преливат към модерния сецесион, примесен с национално романтични мотиви. Но особено на село, тази еклектика е още по–свободна, пищна и почти винаги индивидуална. И, разбира се, тези процеси са с различен привкус в зависимост от региона, и са по-характерни за полупланинските и равннини села, намиращи се на по–основни пътни артерии.
Снимки: Сгради в село Къпиново
Как си представяте, че е изглеждал обликът на градовете и селата от това време?
НС: Според мен не е имало толкова ясна и доловима разлика между градовете и селата по това време. Селата са били като градовете – имали са читалища, танцови салони, очевидно тези толкова интересни и красиви къщи, кипял е обществен живот, имало е повече жители, а градовете дори числено не са били чак толкова големи, значими и развити тогава. Тепърва се е заформяла новата българска държава и като дух градовете са били доста сходни със селата.
Тоест тази ясна разлика, която съществува днес между град и село, не е била толкова изразена – била е доста миниатюрна може би, но нека отбележа – това е мое разсъждение, базирано на наблюденията ми на съседните градове и на тези села.
И затова и къщите са строени по този „аристократичен” маниер – изглежда, не е било толкова важно дали си в града или в селото, защото те са се развивали паралелно и в синхрон.
Кои са известните архитекти от това време? Какви сведения са останали за тях в наши дни?
РД: Отново е необходимо да разграничим големите, малките градове и селата.
Известните архитекти работят основно в големите градове. Още през 1881 г. се приема закон, който изисква академичен образователен ценз при проектирането и строителството. Но „на село“ ще изминат още много десетилетия на дюлгерско творчество, като това до някаква степен е практика и в днешни дни. Къщите на село са по–скоро колективно дело на майстори и собственик и трудно може да се говори за еднолично авторство. Дори за тези, правени по индивидуален проект от архитект, обикновено няма достоверни дании и информация за автора.
Имам изключителния шанс да работя по трансформация на сецесионова къща от 1923 година във Велико Търново, която има съхранено хелиографско копие на оригиналния проект. Подписано е от арх. Ал. Данаилов от гр. Павликени. Смея да предполагам, че открих още няколко къщи, проектирани от него в селата Бяла черква и Вишовград. Но дори в Регионалния музей на Общината няма никаква налична информация, свързана с името и творчеството му.
Ако в 2022 година се проектираше сграда, която да е образец за модерната архитектура на нашето време, как би изглеждала тя?
НС: Хм, интересен въпрос, но и според мен няма еднозначен отговор за него, защото във времето, в което живеем, няма ясно разграничим архитектурен стил, говорейки за изразни средства и визия.
От друга страна, по-скоро говорим за принципи, които е много важно да бъдат спазени и „вградени” в бъдещата сграда – нещо като спазване на архитектурен морал.
А именно – уважение към контекста във всяко отношение – от географски до културно-социален, природосъобразност, изграждане с мисъл и внимание към околната среда, изразходването на минимум природни ресурси, едновременно технологично, тектонично и умно…